ИЗДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Подигравам се, гавря се. Когато преди няколко месеца се падна юбилеят на друг велик славянски поет, едвам един-двамина казаха топли думи за негова памет, а намери се даже литературно списание, което не се посвени да се издява с името и делата му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 182. Той ми се присмя още на очите, че ме изиграл в Свищов, това, за което много ми докривя. Ядосвах се аз на себе си защо сам да му дам случай да се издява над мене, но „миналото се не връща, а се преглъща“. Π. Ρ. Славейков, БП I, XVIII. Какво е искал авторът? Да осветли събитията? Или просто е пожелал да човърка в живи рани и да се издява над чужди болки? К. Величков, ПССъч. VIII, 167. Повиканите хусари бързо дотърчаха и се спуснаха да заловят приказливеца. Останалите хусари зашумяха и се размърдаха, а по лицата на Твърдка и на Деляна личеше, че отдавна им се е искало да сторят сами това, а не да слушат как селяните се издяват над тях и ги корят. Ст. Загорчинов, ДП, 82.
– От рус. издеваться.